В област Велико Търново са разположени немалко на брой малки населени места, като едно от тях носи името Балван. То принадлежи административно на едноименната община, следователно локацията му е северната част на страната. Между Севлиево и Търново се простира един от международните автомобилни пътища, по който се движат и други видове моторен транспорт. Той е известен с името Републикански път 4. От Севлиево дистанцията до селото е само 28 км, докато до старопрестолния град и столица в миналото се налага да изминем 91 км. В село Ветринци по време на турското робство се намира българската балванска махала, но така или иначе населението й е признато. Преди освобождението това място е населявано предимно от турски поданици, като махалата с българите съществува чак до 1944-та година. Тя е повратна за историята на страната, защото точно през нея на 9-ти септември идва на власт комунистическият режим, продължил цели 45 години.
В Македоно – одринското опълчение най-редовно се включват хора от различни краища на страната, особено в периода между двете балкански войни. Първата от тях избухва през 1912-та година и е изключително успешна за страната. Тогава в редиците на опълчението от Балван се включват двама души, имената на които обаче не се споменават. Сред основния поминък на местното население са производството на различни храни от типа зърнени, като пшеница и ръж. По-точно е да се каже, че от двете съставки се правят брашна, а те биват в наличност благодарение на съществуващата там мелница. Широката гама от продукти е популярна в цялата страна и се продава на пазарите, като в стоките не се забелязват подобрители и консерванти. Обикновено именно те са тези, които влияят върху храната и в една или друга степен я правят неполезна за хората. Валцовата мелница ЕМА е официално национализирана през 1948-ма година, но по това време в страната е налице масова колективизация. Характеризира се със създаването на трудово – кооперативни стопанства, в които насилствено и с побой са вкарвани немалко хора с искане да дадат добитъка си на държавата и да работят срещу мизерно възнаграждение. Станчо Хаджидимитров е собственикът на мелницата, който след промените си я получава обратно.
Хаджидимитров не е родом от Балван, а от Дряново. Този град остава известен с манастира си, в който търсят спасение от турците местните жители. Те обграждат манастира и го запалват, в резултат на което много от пленниците умират. Но поп Харитон е смелият им водач и дори ослепен, продължава да им вдъхва вяра. Мелницата е върната, но не на Хаджидимитров, а на неговите наследници. Селото е популярно и с прословутата битка на негова територия, разиграла се между различни части на партизанските отряди и на полицейските репресивни групи. За период от три години – между 1941-44-та, сраженията в региона не затихват. Горско Калугерово става мястото, към което партизаните се оттеглят, след като набързо биват пометени от полицията. Командирът на отряда Иван Райков получава тежки рани и колкото и да е чудно, партизаните успяват да пробият обръча от нови подкрепления. Изпратени са части и от Севлиево.
